„МЪЖКА ПЕСЕН” („МУЖСКАЯ ПЕСНЯ”)
Елка Няголова Пощарова (р. 1952 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Валерий Латынин
Елка Няголова
МЪЖКА ПЕСЕН
На моите мъже
Заспаха – навярно щастливи,
библейските мои мъже.
Войводата Старши завива
ръцете на Младшия нежно.
И корабът им се понася
в далечните мъжки пространства,
където за мен е опасно
и мъничко ме е страх.
Където понякога лесно е
плесница да понесеш,
ала хайдушката песен
засяда сред дяволски скреж –
във гърлото и във гърдите,
натрупан от други пред теб...
Запяват мъжете, орлите
се спускат над празната степ.
Запяват синът и мъжът ми.
Запяват насън и наум.
И светло е като във жътва,
макар да не чувам думите.
И ритъма техен не зная –
сънят им нека ме води...
И сядам да шия знамето
на двамата си войводи.
Елка Няголова
МУЖСКАЯ ПЕСНЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
Моим мужчинам
Мои мужчины ночью засыпают.
Пусть будет сон их крепок, безмятежен.
Я вижу – старший руки укрывает
Наследнику заботливо и нежно.
Они взлетят на корабле межзвёздном
В мужские неизведанные дали.
Мне не летать в пространстве этом грозном –
В союз их снов я попаду едва ли.
К тому же там совсем не безопасно –
Движения резки в кабине тесной,
Зубовный скрежет раздаётся часто,
Слова команд и звук гайдуцкой песни.
Мой муж и сын – сейчас вдали от дома,
Они мужскую песню запевают,
Мелодия её мне не знакома
И слов неясных я не понимаю,
Но светится пространство между нами,
А сон тревожный за собою водит…
И я сажусь шить боевое знамя
Двум самым близким сердцу воеводам.